Натриев бутират или трибутирин„кой да избера“?

Общоизвестно е, че маслената киселина е важен източник на енергия за клетките на дебелото черво. Освен това, тя всъщност е предпочитаният източник на гориво и осигурява до 70% от общите им енергийни нужди. Има обаче две форми, от които да избирате. Тази статия предлага сравнение на двете, помагайки да се отговори на въпроса „коя да изберем“?

Употребата на бутирати като фуражна добавка е обстойно проучена и използвана в животновъдството в продължение на няколко десетилетия, като първоначално е била използвана при телета за стимулиране на ранното развитие на търбуха, преди да намери приложение при свине и птици.

Доказано е, че добавките от бутират подобряват наддаването на телесно тегло (BWG) и степента на конверсия на фуража (FCR), намаляват смъртността и облекчават въздействието на чревните заболявания.

Често срещаните източници на маслена киселина за храна на животни се предлагат в 2 форми:

1. Като сол (т.е. натриев бутират) или
2. Под формата на триглицерид (т.е. трибутирин).

След това идва следващият въпрос –Кое да избера?Тази статия предлага паралелно сравнение и на двете.

Производствен процес

Натриев бутират:Произвежда се чрез киселинно-алкална реакция, при която се образува сол с висока точка на топене.

NaOH+C4H8O2=C4H7COONa+H2O

(Натриев хидроксид + маслена киселина = натриев бутират + вода)

Трибутирин:Произвежда се чрез естерификация, при която 3 маслена киселина се свързва с глицерол, за да се образува трибутирин. Трибутиринът има ниска точка на топене.

C3H8O3+3C4H8O2= C15H26O6+3H2O

(Глицерол + Маслена киселина = Трибутирин + Вода)

Кой от тях осигурява повече маслена киселина на килограм продукт?

ОтТаблица 1, ние знаем количеството маслена киселина, съдържащо се в различните продукти. Трябва обаче да вземем предвид и колко ефективно тези продукти освобождават маслена киселина в червата. Тъй като натриевият бутират е сол, той лесно ще се разтвори във вода, освобождавайки бутират, следователно можем да предположим, че 100% от бутирата от натриевия бутират ще се освободи при разтваряне. Тъй като натриевият бутират се дисоциира лесно, защитените форми (т.е. микрокапсулиране) на натриевия бутират ще му помогнат да постигне непрекъснато бавно освобождаване на бутират през червата чак до дебелото черво.

Трибутиринът е по същество триацилглицерид (TAG), който е естер, получен от глицерол и 3 мастни киселини. Трибутиринът се нуждае от липаза, за да освободи бутирата, прикрепен към глицерола. Въпреки че 1 трибутирин съдържа 3 бутирата, не е гарантирано, че всички 3 бутирата ще бъдат освободени. Това е така, защото липазата е региоселективна. Тя може да хидролизира триацилглицериди при R1 и R3, само R2 или неспецифично. Липазата също така има субстратна специфичност, тъй като ензимът може да прави разлика между ацилните вериги, прикрепени към глицерола, и преференциално да разцепва определени видове. Тъй като трибутиринът се нуждае от липаза, за да освободи своя бутират, може да има конкуренция между трибутирин и други TAG за липаза.

Ще повлияят ли натриевият бутират и трибутиринът на приема на фураж?

Натриевият бутират има неприятна миризма, която е по-малко приятна за хората, но предпочитана от бозайниците. Натриевият бутират представлява 3,6-3,8% от млечните мазнини в кърмата, следователно може да действа като примамка за храна, задействайки вродените инстинкти за оцеляване на бозайниците (Таблица 2). Въпреки това, за да се осигури бавно освобождаване в червата, натриевият бутират обикновено се капсулира с мастно матрично покритие (напр. палмов стеарин). Това също помага за намаляване на гранясалия мирис на натриев бутират.

Трибутиринът, от друга страна, е без мирис, но има стипчив вкус (Таблица 2). Добавянето на големи количества може да има отрицателни ефекти върху приема на храна. Трибутиринът е естествено стабилна молекула, която може да премине през горния стомашно-чревен тракт, докато не бъде разцепена от липаза в червата. Той е и нелетлив при стайна температура, така че обикновено не е покрит. Трибутиринът обикновено използва инертен силициев диоксид като носител. Силициевият диоксид е порест и може да не освободи напълно трибутирина по време на храносмилането. Трибутиринът също има по-високо налягане на парите, което го прави летлив при нагряване. Поради това препоръчваме трибутиринът да се използва или в емулгирана форма, или в защитена форма.